Хепатоцелуларният карцином (HCC) е четвъртата най-честа причина за смърт от рак в световен мащаб. Рисковите фактори за HCC включват хроничен хепатит В и хепатит С, алкохолна зависимост, метаболитни чернодробни заболявания (особено мастни чернодробни заболявания, които не са свързани с алкохолна зависимост) и излагане на хранителни токсини, като афлатоксини и аристолохинова киселина. Всички тези рискови фактори са потенциално предотвратими, подчертавайки значителния потенциал за предотвратяване на риска и за намаляване на глобалната тежест на HCC.

Профилактиката и ранното откриване увеличават шанса за потенциално медицинско лечение. Въпреки това мониторирането на HCC е значително недостатъчно, дори в страни с достатъчно медицински ресурси. HCC в ранен стадий може да се лекува чрез локална аблация, хирургична резекция или чернодробна трансплантация. Изборът на лечение зависи от характеристиките на тумора, тежестта на основната чернодробна дисфункция, възрастта, други медицински съпътстващи заболявания и наличните медицински ресурси

HCC  е първично злокачествено заболяване на черния дроб, което обикновено показва леки или никакви симптоми в ранния стадий. Симптомите са по-изразени, когато HCC е напреднал. Следователно в много случаи оптималният период на лечение изтича дори преди да се постави окончателна диагноза и 5-годишната преживяемост е <10%.

Профилактиката на HCC е важно за ранното откриване. Образните диагностики, включващи компютърна томография, магнитен резонанс и ултрасонография, с или без различни видове контрастно вещество, са важни варианти за откриване на HCC. Насоките за изследване на чернодробни заболявания препоръчват наблюдение на високорискови популации за HCC, на всеки 6 месеца, използвайки ултразвук, със или без кръвен тест за проверка на нивата на протеин (AFP) .¹ Ехографските изследвания могат да бъдат достатъчно чувствителни за откриване на малки образувания в черния дроб. Въпреки, че лесно се правят в лекарски кабинет, ултразвуковите прегледи са по-малко убедителни при неопитни техници, при пациенти със затлъстяване и мастни чернодробни заболявания. Неотдавнашен мета анализ предположи, че ултразвукът може да пропусне повече от половината HCC случаи в ранен стадий.² Следователно често са необходими други методи за диагностика, като коремна CT, коремна МРТ или чернодробна биопсия.¹ Те са по-точни от ултразвука, въпреки че са по-инвазивни и неудобни за пациентите, както и са скъпи за здравната система.

В допълнение към тестовете за образна диагностика, различни видове биомаркери, включително алфа-фетопротеин (AFP) и протеин, индуциран от отсъствие на витамин К или антагонист II (PIVKA-II), са широко използвани за наблюдение за откриване на HCC и проследяване на реакцията на лечение.

PIVKA-II открит през 1984 г. от Liebman et al. Известен е също, като дез-гама-карбоксипротромбин (DCP) и представлява абнормален протромбинов предшественик, произведен от клетки на хепатоцелуларен карцином.  Характеризира се с непълна или липса на остатъци от карбоксилирана глутаминова киселина (Gla), срещащи се в нормалния протромбин.

PIVKA-II е приет като биомаркер за наблюдение на HCC и понастоящем е включен в клиничните указания на Япония и Азиатско-Тихоокеанския океан за проучване на черния дроб (APASL). Изследване в САЩ, съобщава за чувствителност и специфичност от съответно 89% и 95% за разграничаване на пациенти с HCC от тези с цироза и хроничен хепатит. Във френска кохорта е проведено проучване за контрол на случаите, за да се сравнят показателите на алфа-фетопротеин (AFP) и серумните нива на PIVKA-II за диагностициране на HCC в ранен стадий. За диагностицирането на ранен НСС, PIVKA-II има чувствителност от 77% и специфичност от 82% при граница на 42 mAU / ml, срещу 61% и 50% за AFP при прекъсване от 5,5 ng / ml (AUC 0.81 срещу 0.58, съответно).

През март 2020 година Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) е предоставила разрешение за използване на Elecsys® GALAD за ранна диагностика на HCC. Този алгоритмичен резултат комбинира пол и възраст, с резултатите от биомаркерите на Elecsys AFP, AFP-L3 и PIVKA-II, и е предназначен да подпомогне диагностицирането на ранен стадий на хепатоцелуларен карцином (HCC).

Резултатът Elecsys GALAD ще бъде първият резултат от GALAD score³, с регулаторно одобрение, за използване в ин витро диагностика и е неразделна част от програмата на Roche Diagnostics за индикация на черния дроб с цел да подобри диагностичните работни процеси по време на лечението на хронични чернодробни заболявания. В съчетание с ултразвук, анализът Elecsys GALAD има потенциал да подпомогне клиницистите, като им предоставя по-точна информация на по-ранен етап , с минимална инвазивна манипулация за пациентите и потенциална повишена достъпност за здравните системи.

 AFP и PIVKA-II са два отделни показатели за ин витро анализ и имат роля на  допълнителни маркери за HCC. Комбинираната употреба на AFP и PIVKA-II демонстрира повишена чувствителност и специфичност, в сравнение със самостоятелната употреба на който и да е от тях. Насоките за APASL също препоръчват PIVKA-II и AFP да се използват заедно, като едновременните измервания на двата маркера осигуряват по-висока чувствителност, без да намаляват специфичността.

Оптималният интервал от диагностични тестове в програма за проследяване на пациента, трябва да се определя въз основа ефективността на разходите, тъй като по-честите тестове могат да открият HCC възли с по-малък размер. Много изследвания са приели интервал от шест месеца между периодичните диагностични тестове.

В настоящите препоръки се посочва, че за пациенти с хепатит В, хепатит С или цироза се препоръчва да се измерват AFP, AFP-L3 фракциите и PIVKA-II, веднъж на всеки шест месеца. За пациенти с хроничен хепатит или с цироза се препоръчва AFP, AFP-L3 фракции и PIVKA II да се измерват на всеки 3-4 месеца.

Тестът за анализ на PIVKA-II, производство на Roche Diagnostics е предназначен за системи Elecsys® и изработване на имунологични модули cobas е®

Продуктова информация за Elecsys® PIVKA-II:

За повече информация, относно наличността и достъпността на теста на територията на страната, моля свържете с нас на office@chrono.bg

1. Marrero, J., Kulik L., et al. Diagnosis, staging, and management of hepatocellular carcinoma: 2018 practice guidance by the American Association for the Study of Liver Diseases. Hepatology. 2018;68(2).723-750
2. El-Serag, H. Epidemiology of viral hepatitis and hepatocellular carcinoma. Gastroenterology. 2012;142(6):1264-1273
3. Yang JD, Addissie BD, Mara KC, et al: GALAD Score for Hepatocellular Carcinoma Detection in Comparison with Liver Ultrasound and Proposal of GALADUS Score. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev 2019 Mar;28(3):531-538 doi: 10.1158/1055-9965