Прееклампсията е потенциално застрашаващо състояние при бременните. Представлява мултисистемно разстройство, кoeто обикновено се проявява с хипертония>140/90 mmHg  и протеинурия > 300 mg/24h.  Има риск от сериозни усложнения и увреди както за майката, така и за плода. Прееклампсията е прогресивно и непредсказуемо заболяване, което отшумява единствено при раждане.

Сравнително често срещано състояние, засягащо до 8% от бременностите. Прееклампсидните състояния представляват 1 от 3 случая на тежка морбидност в акушерството. Може да се появи по всяко време след 20-та гестационна седмица. Най-често се диагностицира след 32-та седмица от бременността. Ранното развитие на заболяването (20-32 седмица) се свързва с особено големи рискове за майката и плода. Клиничната цел е да се даде възможност на плода да се развие, като едновременно се контролира симптоматиката при майката. Поради сериозност и непредсказуемост на нейното развитие са необходими обективни индикатори за скрининг и индентификация на застрашените от развитие на прееклампсия. Съвременната медицина дефинира sFlt-1 и PlGF, като надеждни диагностични предиктори за прееклампсия.

Физиологични функции на sFlt-1 и PlGF 

sFlt-1 - Разтворимата fms-подобна тирозин киназа е антагонист на действието на съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF) и плацентарния растежен фактор (PlGF). Блокира взаимодействието им с ендотелните рецептори на клетъчната повърхност.

VEGF – Съдовият ендотелен растежен фактор:

- участва в регулацията на кръвното налягане

- понижава съдовите тонове и по този начин може да намали кръвното налягане

- подпомага ангиогенезата

- поддържа целостта на гломерулната филтрационна бариера в бъбреците

PlGF – Плацентарният растежен фактор е гликопротеин, необходим за нормалното функциониране на ендотелните клетки.

Прекомерното производство на sFlt-1 в плацентата се смята за причина за хипертензията и протеинурията, откривани при пациенти с прееклампсия.

Съвременна концепция за патофизиологията на прееклампсия

Балансът между sFlt-1 и PIGF има съществена роля в патогенезиса на прееклампсията:

• Повишение на sFlt-1 се среща ~ 5-6 седмица преди началото на клиничните симптоми на прееклампсия.
• Занижени нива на PIGF се наблюдават преди 20 гестационна седмица при жени, които впоследствие развиват прееклампсия.

Ето защо определяне нивата на sFlt-1 и PlGF е въведено като помощно средство за идентификация на бременни с риск от прееклампсия.

Отговаряйки на нуждите  за майчиното здравеопазване, като лидер в медицинската диагностика, Roche Diagnostics предлага на медиците по света диагностичен пакет от два теста за стратификация на риска от развитие на прееклампсия и нежалания  изход от бременността:

Технически характеристики на sFlt-1 в системите Elecsys и платформите cobas e 

1. Биохимизъм на sFlt-1: 

(Анти)-ангиогенната молекула sFlt-1, също позната като VEGF R1 е член на семейството рецептори на съдово-ендотелния растежен фактор (VEGF). Първоначално е открита в плацентата, но се експресира и в сърцето, белите дробове и други тъкани.  

Алтернативното свързване на първичната транскрипция на човешкия VEGF R1 води до две изоформи на Flt-1/VEGF R1. Двете преобладаващи форми са:

• мембранно свързаният рецептор с пълна дължина, който е способен на сигнална трансдукция
• късия, разтворим рецептор, който може да свързва лигандите си, но пречи на сигналната трансдукция.

В активната си форма VEGF R1 / Flt-1 образува хомодимери, но може да образува и хетеродимери с VEGF R2.

2. sFlt-1 и прееклампсия:

• Според редица експерти прееклампсията се предизвиква от дисбаланс в циркулиращите ангиогенни фактори
• PlGF (плацентарният растежен фактор) се свързва с голям афинитет с домейн 2 на VEGF рецептор 1
• При пациенти с прееклампсия, повишените нива на sFlt-1 / sVEGF R1 се свързват с намален свободен VEGF и PlGF
• В резултат свръхекспресия на sFlt-1 са наблюдавани клинични промени, свързани с прееклампсия при плъхове

3. Elecsys sFlt-1 – обща информация:

• Измерването на sFlt-1 е помощно средство при диагностика на заболяването прееклампсия, в комбинация с измерването на PlGF и други клинични и лабораторни показатели.

4. Elecsys sFlt-1 - технически и функционални характеристики:

Технически характеристики на PlGFв системите Elecsys и платформите cobas e 

1. Биохимизъм на PlGF:

Ангиогенната молекула плaцентарен растежен фактор (PlGF) е член от семейството на васкуларния ендотелен растежен фактор (VEGF). Открит е за пръв път в плацентата, но се експресира и в сърцето, белите дробове и други тъкани.

Алтернативното свързване на първичната транскрипция на човешкия PlGF води до четири изоформи на PlGF (PlGF-1, -2, -3 и -4). Двете преобладаващи форми са PlGF-1 и PlGF-2. Различават се само по инсерцията на високопървичната 21-аминокиселинна последователност в карбоксилния край на PlGF-1. Този допълнителна последователност на PlGF-2 може да се свързва с хепарин и може да доведе до увеличено асоцииране с клетъчните мембрани.

PlGF се състои от два идентични мономера. Хомодимерът е ковалентно свързан с две вътреверижни дисулфидни връзки. Гликолизиран е,  има молекулна маса от приблиз. 46 000.

PlGF се свързва с голям афинитет с домейн 2 на VEGF рецептор тирозин киназа, VEGFR-1 (= fms-подобна тирозин киназа, Flt-1). Рецепторът се състои от седем имуноглобулин подобни домейна във външноклетъчната си част, единичен трансмембранен регион и вътреклетъчен домейн тирозин киназа.

Външноклетъчната част на рецептора (= sFlt-1) съществува като алтернативно свързана и съкратена форма на Flt-1, която в серума може да се открие свободна. sFlt-1 също свързва VEGF и PlGF с голям афинитет. Може да намали свързването на двата растежни фактора с техния мембранно-свързващ рецептор.

2. PlGF и прееклампсия:

• Според редица експерти прееклампсията се предизвиква от дисбаланс в циркулиращите ангиогенни фактори
• При пациенти с прееклампсия, повишените нива на sFlt-1 се свързват с намален свободен VEGF и PlGF

 3. Elecsys PlGF - технически и функционални характеристики:

Съотношението  sFlt-1 / PlGF = помощ за диагнозата

Определяне нивата  на sFlt-1 и PlGF  е първоначална стъпка в диагностиката на прееклампсия.

Проведените клинични проучвания доказват, че съотношението sFlt-1 / PlGF превъзхожда изполването на единичните маркери и е по-добър предиктор за риск от развитие на заболяването.

Препоръките за употреба на Elecsys sFlt-1 и Elecsys PlGF са за едновременно изследване на нивата им и определяне на съотношението sFlt-1 / PlGF за дианостициране на пациента.

Оптимална cut-off стойност на sFlt-1/PlGF:

• Направени са няколко проучвания за cut-off стойностите за съотношението sFlt-1/PlGF, за да се открие граница с достатъчна чувствителност и специфичност за оценка на прееклампсия
• Verlohren и колеги изследват автоматизиран тест за sFlt-1 и PlGF и проучват стойността на съотношението sFlt-1/PlGF при оценката на  прееклампсия
• Включени са 351 пациенти: 71 с прееклампсия и 280 контроли на съответната гестационна възраст
• Сut-off стойност за съотношението sFlt-1/PlGF от 85 дава най-високата чувствителност (82 %) и специфичност (95 %)

Диагностична стойност на  sFlt-1/PlGF:

• оценка на риска при бременни, склонни към развитие на ПЕ
• потвърждение/изключване ПЕ при жени с "признаци и симптоми на ПЕ" или при неясни клинични ситуации
• мониторинг и краткосрочна прогноза на ПЕ

Надяваме се, че автоматизираните тестове на на Roche Diagnostics Elecsys sFlt-1 и Elecsys PlGF, ще подпомогнат ефективно диагностиката на ПЕ за подобряване грижите за здравето на майката и плода по време на бременност.